|
Мой добрый быу мужъ
И быу пригожій человѣкъ
Хоць енъ быу ня дужъ
Да любіу мяне вѣкъ.
Енъ бывало ручки мнѣ замѣниць
И водицы мнѣ принесѣць
Енъ и житца мнѣ на хлѣбъ намелиць
И коникоу напасѣць.
Бывало подчасъ у прашки
Я несу яму снѣдать
А якъ я наваріу яму кашки
Дыкъ енъ идѣць и обѣдать.
Енъ мяне дужа любіу
Што и разстатца ня могъ
Енъ мяне и коли ни набіу
Али приняу яго Богъ.
Енъ тяжко захворѣу
Видать што на горончку
И ти гэтошь енъ дурѣу
Што енъ ни спау ни одну ночку
Привезли мы и Попа
Яго ужо сповѣдать
Ажъ и простыла яго тропа
И съ тыхъ часъ яго ня видать
Ящо може быць енъ и жіу
Али Попъ якъ посповѣдау
Дыкъ енъ и голоуку положіу
Мусиць Попъ сукрамэнту передау
А тяперъ я плачу и тужу
Што нѣтути мужа
Али я такъ ни положу
Бо я ящо пригожа и дужа
Чого мнѣ плакаць и голосиць
Ящо много есь дятюкоу
А треба Бога просиць
То Богъ нагониць якъ шмакоу.
Видать треба яго забыть
Хоць енъ быу и милый
А треба другого ужо любиць
Бо енъ ня придѣць ужо изъ могилы
Вунъ сестра моя Агата
Ужо и двухъ поховала
А здароуемъ яна богата
Да и скрыню свою папоковала.
Перестану и я ужо тужиць
Бо я здароуя свое страчу
А треба ужо съ Пракопомъ жиць
Бо Демка я ужо ни зобачу.
| 
Прапануем да спампаваньня!
