Зри сія знаменія княжате славнаго…

Зри сія знаменія княжате славнаго…
Верш
Аўтар: Герасім Сматрыцкі
1580 год
Крыніца: Fontes historiae Magni Ducatus Lithuaniae
Верш быў на адвароце загалоўнага аркуша Астроскае Бібліі. Строфы вершу зьмяшчаліся навокал гербу Астроскіх.

Спампаваць тэкст у фармаце EPUB Спампаваць тэкст у фармаце RTF Спампаваць тэкст у фармаце PDF Прапануем да спампаваньня!





* * *


Зри сія знаменія княжате славнаго,
ихже съдръжитъ домъ его отъ вѣка давнаго.
И разумѣй яко не туне, и не без причины,
о чомъ властнѣй и ширѣи повѣсть ти кто иныи.
Но яко достоинъ дѣлатель своея заплаты,
не щадяще здравія, никоея утраты.
Крѣпко побѣждалъ различныхъ съпостатъ полки
и разгонялъ скороны драпѣжныя волки.
И еще можетъ,
аще Богъ поможетъ.

Вторыи воинъ храбростію пръвому подобныи,
токмо оружіемъ отмѣненъ и то поселъ гробныи.
Мечь бо обнаженъ въ десницы имѣа острыи обоюду,
имже крѣпціи на враги пріемлютъ побѣду.
Отсѣкаи, Константине, мракъ идолскіа лести,
хощетъ бо Богъ всѣмъ человѣкомъ ся спасти.
И отгоняи еретиковъ полки умовредныя,
пріидоша бо въ миръ волки нещадныя.
Иже несвыше щепится,
сіе скоренится.

Въсіяла звѣзда ясно от востока,
послѣдуя прьвои възвѣщенои отъ пророка.
И приводитъ отъ Прьсиды трехъ цареи съ дары,
поклонитися съ вѣрою цареви надъ цары.
Твоя звѣзда нынѣ томуже послѣдуе цареви,
хотя всѣхъ сътворити жителя раеви.
И убываетъ луна Ветхаго Завѣта,
сіяетъ бо солнце неприступнаго свѣта.
Въ немже ходя не поткнется,
но паче спасется.

Спасеніе Христосъ Богъ съдѣя посредѣ земля,
на крестѣ руцѣ простръ всѣхъ къ себѣ пріемля.
На немже рукописаніе грѣхъ нашихъ растерзавъ,
изъ ветхаго человѣка нетлѣнно новаго создавъ.
И ты крестное знаменіе не туне носиши,
великому Константину имъ ся подобиши.
Онъ бо на небеси сіе видевъ побѣдилъ съпостаты,
ты же побѣждаи еретикъ и бѣсовъ тристаты.
Крестъ бо похвала царемъ,
бѣсомъ же незносныи яремъ.

Великоя глубины богослова княже съименныи,
да сподобитъ тя Господь Богъ вѣнецъ пріяти нетленныи.
Въ здравіи же телеснѣмъ благообразно долгодньствовати,
и въ царствіи небесномъ съ избранными радостно ликоствовати.
Яко всѣмъ почину представилъ еси божественное писаніе,
истиннаго Бога и правды его въ похвалу и познаніе.
Да всякъ читаяй боголѣпно благодаритъ създателя,
и да забываетъ достоина мзды своея дѣлателя.
Иже благую часть избираетъ,
отъ него ся не отъимаетъ.