Старонка:Сборникъ памятниковъ народнаго творчества въ Сѣверо-Западномъ краѣ.pdf/384

Гэта старонка не была вычытаная

А трецяя — шапочка на глувкѣ,
А чецвертая — шабелька до боку,
А пятая — сини шаравари.
Ее матулька да выпраізляла,
Выправляючи да научала.
— Не стой, доньку, да напередъ войска,
Бо напередъ войска начальники стояць,
Да стань, доньку, да середъ войска.
Іона матуньки не послухала,
Да стала напередъ войска;
А старшій начальникъ да узнавъ ее,
Подъ бѣлыя рученьки да узявъ ее,
Да вывевъ ее въ чистое поле,
Кликнувъ свого да ціомнаго войска,
Казавъ ее раздзѣць, якъ матка радзила.
Посадзили ее да на бѣломъ камени.
Казавъ своему войску да ружья набици,
Якъ зачели до ее да зъ ружья палици.
Коля ее кули да якъ бобъ бращаць,
Коля ее шабли якъ огонь горяць.
На лѣвое плечко головку схилила,
A у правой руцѣ пюро дзержала.
Гэто табѣ, Настазья, войскомъ керованье[1],
А другое — отъ матки научатье[2].

|}

(Записалъ тотъ же.)


  1. управленіе.
  2. наученіе.