Гэта старонка не была вычытаная
Молода (имя) хадзила,
Яна своихъ дзѣвачакъ прасила!
— Дзѣвачки мае, сястрыцы,
Вы гэта перьейка сбяриця,
Ды мнѣ вяночакъ звиця[1],
Хоць ня руцвяны — парловы[2],
Кабъ бывъ до шлюбу гатовы.
|}
(Записалъ тотъ же.)
CCLXXV. (Тамъ же.) Зялёная руточка, жевты цвѣтъ, |
(Записалъ тотъ же.)