Гэта старонка не была вычытаная
Зуба̀мъ, быть тютька, лепячў…
Гляжу — ажъ зло́мана лясѝна[1],
И ўздўмавъ: — дай-ка ускачу!
III.
Скакнува — не тра̀пивъ, послизнўвся!
И ў яму молоньёй[2] лячу!
Лятѣ̀въ — лятѣвъ, якъ рѣзанўвся, —
Ажъ стало зе́ляно въ воччў!
Лятѣ̀въ ти до́вго я, ти мало,
Того́ ния̀къ я не утямлю̀,[3]
Алѝ ўжо ладно разсвѣтало,
Якъ я звалився на землю̀.
Уставъ зь зямлѝ обколотився, —
Бо бывъ у гря̀зѝ —[4] якъ свиньня
И дужа — дужа я дивѝвся, —
Идѣ опынўвся гэта я?…
Рукой поскро́бши коло вўха,
Добывъ съ таба̀кой рогове́нь,
И хра̀ну напихавъ тяртўхой, —[5]
Бо ня ўживавъ я цѣлый день!
Якъ просвятлѣли моѐ вочи,
Мядьв дя я ужо не увидавъ…
Закинувъ я стральбў за плечи,
И по бокахъ глядѣть я ставъ.
