Старонка:Тарас на Парнасе (1910).pdf/26

Хотуль^[1] за плечи привязавши,
Собрався йсти ужо домовъ,
Ажъ во̀ захвѝры подхватили, —
Хто за рукў, хто за посъ,
И, быть якъ птушки, потащили
Яны мяне чаразъ Парнасъ.
Нясли, на крыльяхъ, быть якъ вѣтеръ,
И просто приняслѝ ў нашъ лѣсь.
Гляжу я: мусить, ужо вечаръ, —
Бо молодикъ^[2] на небо ўзлѣзъ!..
Съ тыхъ поръ Тарасъ ужо на хо́дить
Такъ дужа рано по борамъ;
А чаразъ гэто ёнъ ня шко́дить^[3]
Бярвѐньня красти по ночамъ^[4].
Дыкъ во̀-што бачивъ нашъ Тарасъ,
Къ богамъ узлѣзши на Парнасъ!
Ёнъ мнѣ про гэто^[5] разсказавъ,
А я ў паперку записавъ.

|}

1. Кошель.
2. Мѣсяцъ.
3. Не препятствуетъ.
4. у другихъ: ёнъ ворамъ.
5. И ёнъ мнѣ гэто.